В края на март 1796 г. в Италия се появила нова важна

В края на март 1796 година в Италия се появила нова значима фигура – 26-годишният военачалник Наполеон Бонапарт, поставен начело на френската така наречен „ Италианска войска “.

С неговата поява почнали и първите победи на този спектакъл на военните дейности. Те повишили престижа на френското държавно управление.

Младият генерал не мислел да спре дотук: зад региона Пиемонт, която той превзел, лежала обширната Ломбардия със столица Милано – най-богатият град на Италия. Проблемът бил единствено, че трябвало да се разгроми остарелия австрийски фелдмаршал Йохан Болио, който защитавал Ломбардия с 25-хилядна войска, превъзхождаща французите по кавалерия. Трудното в настъплението към Ломбардия било не само присъствието на боеспособна и голяма австрийска войска, само че и в топографията на самия район: австрийците и французите били разграничени от река По.

Преодоляването на водни загради от много време е съществено главоболие за всички пълководци. Това с цялостна мощ важи за Северна Италия, осеяна с речни долини, където се намират доста места, комфортни за защита.

Генерал Бонапарт обаче не отстъпвал в сложни обстановки. Той обявил публично, че счита да прекоси реката при Валенца. В това нямало нищо чудно – след предходните безумни и дръзки офанзиви на французите, Болио можел да чака всевъзможни изненади от Наполеон.

Междувременно Бонапарт скрито изпратил в Пиаченца отряд, формиран от елитни гренадирски и карабинерски роти. Този корпус под командването на смелия офицер Никола Далман станал прототип на бъдещата императорската армия, тъй като за карабинери и гренадири избирали най-добрите измежду положителните. На 5 май 1796 година отрядът на Далман, комуто била предоставена цялата малобройна френска конница, тръгнал към Пиаченца и минал към 80 километра за 30 часа. Щом достигнали реката, французите разрушили австрийските постове и светкавично прекосили По.

Планът на Бонапарт бил Далман да прехване ариергарда на Болио посредством прекосяването на По при Пиаченца – а веднага, щом вниманието на австрийския командващ се насочи към Далман, той самият да удари Валенца с основните си сили.

Тази маневра се оказала безрезултатна: без да чака дейностите на Бонапарт, Болио решил да се реалокира отвъд река Тичино. Тогава схванал за френската преправа при Пиаченца. Понеже знаел, че корпусът на Далман е слаб и малочислен, Болие хвърлил всичките си сили против него. Но френските дивизии, които се притекли в помощ на Далман, не позволили на Болио да обърне хода на борбата. Австрийският командващ, подтиснат от неуспеха, отстъпил към река Адуа.

Бонапарт бил доста неудовлетворен, тъй като се надявал с един съдбоносен удар да постави край на цялата австрийска войска. Все отново интервенцията на Далман при Пиаченца с изключение на, че разрешила цялата войска да се трансферира умерено на северния бряг на По, но и потиснала бойния дух на австрийското командване и неговите бойци. Следващата цел бил град Лоди, където Болие възнамерявал да трансферира армията си през Адуа. Преправата и отдръпването на австрийците били прикривани от корпуса на военачалник Зеботендорф в състав от към 7000 души.

В суматохата на багра австрийците нямали време да разрушат моста над Адуа, а когато се сетили за това, било твърде късно – оръдията близо до моста не можели да го унищожат заради дейностите на френската артилерия. Така или другояче, потреблението му било проблематично: при дължина над 200 метра ширината на моста над Адуа не надвишавала 5 метра, което правело офанзивата самоубийствена. Да не приказваме, че и самата офанзива била нецелосъобразна – австрийците така и така не можели да попречат на прехвърлянето на французите, и всеки миг щели да се отдръпват към своите основни сили.

Зеботендорф можело да бъде оставен си тръгне спокойно и френската войска да премине без никакви усложнения, само че Бонапарт бил разгневен. Неговите към 30 оръдия премахнали всяка опция на австрийците да унищожат моста, а до 18.00 ч. се доближили главните сили. Те формирали гигантска колона с дълбочина 500 (!) редици и ширина 6 души по фронта.

Тези сили били хвърлени директно в офанзива против картеча на противника и редиците на австрийската пехота. Това било ужасно, а и просто безсмислено.

Френските гренадири, които се спуснали в атака, били посрещнати със залпове, нанасящи ужасни загуби – просто било невъзможно да не се улучва в такава маса от хора. Изправени пред сходен отпор, даже елитните френски елементи трепнали. Но само за миг: техните командири се втурнали отпред на своите бойци – самият Далман, бъдещият маршал Масена, началник-щаба на армията Бертие. Те увлекли бойците със себе си, австрийските оръдия били пленени и плановете им избити, а вражеската пехота побягнала – още повече, че връхлетяла и френската конница.

Битката при моста на Лоди станала повратна точка освен за Ломбардската акция на младия военачалник Бонапарт, само че и за цяла Франция. На пръв взор тази офанзива изглежда смела и блестяща, и все пак безсмислена – австрийците по този начин или иначе щели да се оттеглят и загубите да бъдат избягнати: а в този момент всеки десети французин, взел участие в атаката, умрял или бил ранен.

Но все пак моралното влияние, което оказала борбата при Лоди, било огромно. Френските бойци повярвали в непобедимостта на младия военачалник, който на шега бил създаден от редови войник в ефрейтор: точно при Лоди се появил прякорът на Наполеон „ Малкият ефрейтор “. Вярата в лидерския гений и гениалността на Бонапарт към този момент била безспорна. Самият Бонапарт пише за битката: „ Едва вечерта след Лоди повярвах, че съм фаворит на ориста и, че мога да реализира това велико нещо, което дотогава беше само моя фантастична фантазия “.

В борбата при Лоди французите изгубили 200-300 души, а австрийците – 500-600 убити и ранени и 1700 пленени. Победата била цялостна.

Така изгряла звездата на Наполеон.

–